От това Кремъл се бои най-много
Олег Сенцов е номиниран за влиятелната премия на името на Сахаров, която връчва Европарламентът. 42-годишният украински режисьор излежава 20-годишна присъда за тероризъм и от съвсем пет месеца е в гладна стачка с едно-единствено искане - да бъдат освободени всички украински политически пандизчии в Русия. На 25 октомври ще стане ясно дали Европарламентът ще му присъди премията „ Сахаров “. Не е ясно обаче друго - дали той ще е жив до тогава.
Заложниците на Путин
През август два дипломатически източника, които смятам за сигурни, оповестиха, че Кремъл е близо до решаването на " казуса Сенцов ". Което прозвуча по този начин, като че ли той може да бъде освободен или сменен против съветски бойци, попаднали в плен в Украйна. Досега обаче не се случи нищо сходно. Това значи, че от позиция на съветския режим, казусът е доста по-сериозен и не визира единствено ориста на Сенцов. Серията от присъди по обвинявания в тероризъм, произнесени сред 2015 и 2017 година, имаше за цел да сплаши тези поданици на Крим, които отхвърлиха да одобряват анексията и оставаха правилни на Украйна. На тях на процедура им споделиха: " Съпротивата ви е безполезна! Крим е наш завинаги, а всеки, който не е склонен, дано просто си затваря устата! "
В последна сметка заплашването частично оказа влияние. А в очите на управляващите това единствено по себе си към този момент оправдава всички произнесени присъди. Освен това Сенцов не моли за себе си, а за други. Той насочва политическо предизвикателство към съветската власт, а не търси някакви персонални преимущества. Ако управляващите изпълнят настояването му, значи да признаят, че хората, които се намират в съветските затвори, в действителност не са елементарни пандизчии. Те дори не са и политически пандизчии, каквито сякаш нямаше нито в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, нито в днешна Русия. Тези хора са чисто и просто заложници на властта и груповото им освобождение по волята на Кремъл единствено би удостоверило това им качество. Властите се опасяват най-вече от това хората на Запад и в Русия да не възприемат освобождението на Сенцов като израз на уязвимост. Управляващите не желаят да основават казус за в бъдеще, а хората да си мислят, че е задоволително някой да разгласи гладна стачка, с цел да капитулира Кремъл под натиска на обществеността. Този боязън на ръководещите дефинира съвсем цялата политика на днешния съветски режим. Това изяснява и потоците от дебелащина и подигравки, които бълва Руското външно министерство в отговор на всевъзможни рецензии против управлението на страната.
Защо Сенцов, а не Ходорковски?Колкото и да е тъжно, би трябвало да признаем, че съветското управление се е примирило с вероятната гибел на Сенцов. То явно счита, че политическите негативи от сходно развиване въпреки всичко ще бъдат най-малки и по тази причина отхвърли няколко молби за опрощение, които прочее бяха подадени не от самия Сенцов.
Резултатът щеше да е същият, даже в случай че в отбрана на Сенцов се беше застъпил и самият римски Папа. Единственото нещо, което най-малко на доктрина би могло да промени метода на Кремъл, е необятно национално придвижване в поддръжка на украинските пандизчии в съветски затвори. Такова придвижване обаче няма да има. Няколкото демонстрации за подписване на мир с Украйна, извършени през 2014-2015 година, не доведоха до възникването на антивоенно придвижване. Общественият интерес към Сенцов не е изключително огромен. От ориста на режисьора се интересуват най-вече хора като Алексей Навални и някои сериозно настроени интелектуалци.
Както сподели номинацията за премията „ Сахаров “, светът обаче не е апатичен към ориста му. Предложението за Олег Сенцов е издигнато от ЕНП - най-голямата секта в Европарламента. Сигурен съм, че това решение е било утвърдено и евентуално даже подсказано от Берлин. В последна сметка немските депутати, свързани с ХДС на Ангела Меркел, играят значима роля във фракцията. Интересно е, че точно немски политик - някогашният външен министър Ханс-Дитрих Геншер - преди време издейства освобождението на Михаил Ходорковски, убеждавайки Путин да направи този жест на благосклонност преди Олимпийските игри в Сочи.
Моралната победа е за Сенцов
Доколкото ми е известно, както Берлин, по този начин и Брюксел не стопират да се борят за освобождението на Сенцов. Но Ходорковски беше един и молеше за себе си. А Сенцов се бори за други. Това е кардиналната разлика. И Кремъл очевидно не е подготвен да капитулира пред един-единствен, давайки независимост на доста други. Номинацията за премията „ Сахаров “ е самопризнание за гражданския героизъм на един човек, който заплаща извънредно висока цена за убежденията си. Каквото и да стане, той към този момент е спечелил моралната победа. Ако почине, неговата история ще се впише в хрониката на някои други убийства - тези на Борис Немцов, Сергей Скрипал или на пасажерите от мaлайзийския пътнически сaмолет, свален през юли 2014.
Всичките тези истории разкриват душeвността на ръководещите в днешна Русия, чийто боязън ги е лишил от способността да споделят истината и да се отдръпват от пропастта, пред която се намират.
Заложниците на Путин
През август два дипломатически източника, които смятам за сигурни, оповестиха, че Кремъл е близо до решаването на " казуса Сенцов ". Което прозвуча по този начин, като че ли той може да бъде освободен или сменен против съветски бойци, попаднали в плен в Украйна. Досега обаче не се случи нищо сходно. Това значи, че от позиция на съветския режим, казусът е доста по-сериозен и не визира единствено ориста на Сенцов. Серията от присъди по обвинявания в тероризъм, произнесени сред 2015 и 2017 година, имаше за цел да сплаши тези поданици на Крим, които отхвърлиха да одобряват анексията и оставаха правилни на Украйна. На тях на процедура им споделиха: " Съпротивата ви е безполезна! Крим е наш завинаги, а всеки, който не е склонен, дано просто си затваря устата! "
В последна сметка заплашването частично оказа влияние. А в очите на управляващите това единствено по себе си към този момент оправдава всички произнесени присъди. Освен това Сенцов не моли за себе си, а за други. Той насочва политическо предизвикателство към съветската власт, а не търси някакви персонални преимущества. Ако управляващите изпълнят настояването му, значи да признаят, че хората, които се намират в съветските затвори, в действителност не са елементарни пандизчии. Те дори не са и политически пандизчии, каквито сякаш нямаше нито в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, нито в днешна Русия. Тези хора са чисто и просто заложници на властта и груповото им освобождение по волята на Кремъл единствено би удостоверило това им качество. Властите се опасяват най-вече от това хората на Запад и в Русия да не възприемат освобождението на Сенцов като израз на уязвимост. Управляващите не желаят да основават казус за в бъдеще, а хората да си мислят, че е задоволително някой да разгласи гладна стачка, с цел да капитулира Кремъл под натиска на обществеността. Този боязън на ръководещите дефинира съвсем цялата политика на днешния съветски режим. Това изяснява и потоците от дебелащина и подигравки, които бълва Руското външно министерство в отговор на всевъзможни рецензии против управлението на страната.
Защо Сенцов, а не Ходорковски?Колкото и да е тъжно, би трябвало да признаем, че съветското управление се е примирило с вероятната гибел на Сенцов. То явно счита, че политическите негативи от сходно развиване въпреки всичко ще бъдат най-малки и по тази причина отхвърли няколко молби за опрощение, които прочее бяха подадени не от самия Сенцов.
Резултатът щеше да е същият, даже в случай че в отбрана на Сенцов се беше застъпил и самият римски Папа. Единственото нещо, което най-малко на доктрина би могло да промени метода на Кремъл, е необятно национално придвижване в поддръжка на украинските пандизчии в съветски затвори. Такова придвижване обаче няма да има. Няколкото демонстрации за подписване на мир с Украйна, извършени през 2014-2015 година, не доведоха до възникването на антивоенно придвижване. Общественият интерес към Сенцов не е изключително огромен. От ориста на режисьора се интересуват най-вече хора като Алексей Навални и някои сериозно настроени интелектуалци.
Както сподели номинацията за премията „ Сахаров “, светът обаче не е апатичен към ориста му. Предложението за Олег Сенцов е издигнато от ЕНП - най-голямата секта в Европарламента. Сигурен съм, че това решение е било утвърдено и евентуално даже подсказано от Берлин. В последна сметка немските депутати, свързани с ХДС на Ангела Меркел, играят значима роля във фракцията. Интересно е, че точно немски политик - някогашният външен министър Ханс-Дитрих Геншер - преди време издейства освобождението на Михаил Ходорковски, убеждавайки Путин да направи този жест на благосклонност преди Олимпийските игри в Сочи.
Моралната победа е за Сенцов
Доколкото ми е известно, както Берлин, по този начин и Брюксел не стопират да се борят за освобождението на Сенцов. Но Ходорковски беше един и молеше за себе си. А Сенцов се бори за други. Това е кардиналната разлика. И Кремъл очевидно не е подготвен да капитулира пред един-единствен, давайки независимост на доста други. Номинацията за премията „ Сахаров “ е самопризнание за гражданския героизъм на един човек, който заплаща извънредно висока цена за убежденията си. Каквото и да стане, той към този момент е спечелил моралната победа. Ако почине, неговата история ще се впише в хрониката на някои други убийства - тези на Борис Немцов, Сергей Скрипал или на пасажерите от мaлайзийския пътнически сaмолет, свален през юли 2014.
Всичките тези истории разкриват душeвността на ръководещите в днешна Русия, чийто боязън ги е лишил от способността да споделят истината и да се отдръпват от пропастта, пред която се намират.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ